Когато правиш неща, които ти харесват, те накрая започват да се харесват и на други хора

През цялото време трябва да си нащрек и трябва да учиш, защото нищо не е същото, постоянно се променя. И неща, които изглеждат еднакви всъщност изобщо не са еднакви. Прави неща, които те кефят. Няма да съжаляваш никога. Останалото се нарежда.“, споделя Георги Георгиев.

Кой е той?

Съосновател и управляващ партньор на Янва & Дисава Капитал, инвестиционна компания с портфолио от технологични B2B и B2C компании. Също така съм част от екипите на няколко технологични и иновативни компании като VMWare, Adecco, Motorola, Xerox. Имах възможността да съм член на бордовете и даже съосновател на някои от сериозните бизнес асоциации в България като: БАСКОМ, АИБЕСТ, АТКБ и др. Съосновател съм на Re:benefit и дълги години работя в индустрията за управление на ИТ услуги. Като част от някои от големите международни организации, имах възможността да натрупам опит в бизнес развитието, търговските преговори, бизнес планирането, оперативното управление на различни търговски организации, както и като цяло в продажбите и общото корпоративно управление.

Как започна Вашата кариера?

(Хаха) Тук мога да говоря един час. Занимавах се с бизнес още преди да вляза в университета. Започнах да работя в различни компании като стажант. После започнах на пълно работно време в една IT компания, която се казваше East Soft. И общо взето по този начин от една IT компания се местих в друга такава през корпоративния ми живот следващите 20 години.

Сменял съм много работни места, винаги съм правил много различни неща, занимавал съм се с финанси и одитинг, маркетинг. После пък си казах, че никога няма да се занимавам със Sales и маркетинг, защото за мен това изглеждаше като най-неблагодарната работа. После започнах да се занимавам с project management. Там можех да проследя, че това, което съм обещал ще бъде deliver-нато. Но в крайна сметка, рано или късно се стига до това, че някой трябва да убеди клиента, че трябва всъщност да стане клиент и да започне да плаща. И след известно време пак се върнах до това да правя sales и market development. Общо взето неща, които си казах, че никога няма да правя – в момента точно с тях се занимавам.

Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи се?

Ами всяка една работа, с която съм се занимавал ме е научавала на нещо и съм я работил, защото ми е била интересна. Една от първите ми летни работи беше в Cooper & Lybrand, като част от техния Audit Department – там научих, че финансите са кръвоносната система на един бизнес и гледайки финансовите потоци разбираш всъщност какво става вътре. След това консултантския и проджект мениджмънт и опитът ми в SwedishMatch и Xerox ме научиха на Operations и разбрах, че това да си подреден и да си сигурен, че това, което обещаеш ще бъде доставено е много важно. Докато не разбрах пък, че без Sales нещата са загубени, защото ако няма кой да говори с клиентите и да им спечели доверието просто няма бизнес и пари за заплати.

Всяко нещо ме е научило на много, тъй като през годините съм заемал може би всяка една основна позиция в едно бизнес предприятие – от финанси и счетоводство, през проджект мениджмънт, през маркетинг и sales, през general мениджмънт и т.н. Просто всичко, свързано с бизнес ми е било интересно. Търсил съм и съм минавал през всички тези позиции, дори да са най-гадните и най-неблагодарните, защото си мислех, че щом е важно и работи за бизнеса, значи има смисъл от него и ми е било интересно да разбера как работи, как действа.

Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?

Не знам, честно казано, може би огромният ми интерес към всичко, свързано с бизнеса – във всяка една сфера. Също така, че винаги мисля за най-лошия възможен сценарий, за да мога всъщност да го избегна, не се главозамайвам (или поне се старая). Друго нещо, не знам дали може да бъде категоризирано като качество, но това е, че се опитвам да си обясня нещата по прост начин. За мен нещата са прости. Ако изглеждат сложни, значи или аз не съм ги разбрал правилно, или този, който ми ги е обяснил не ги е разбрал правилно.

Всяка сложна ситуация може да се обясни просто. За мен е важно всичко, с което се занимавам да го раздробявам до най-малките детайли, за да го разбера и след това да мога и на някой друг да го обясня. Просто имам енергия, харесва ми да правя нещата, които правя. Много често правя неща, просто защото ми харесва да ги правя. И понякога като правиш неща, които ти харесват достатъчно дълго, те вземат, че стават интересни и за други хора.  И съм упорит инат – когато нещо ми харесва го правя дори и привидно да няма смисъл от него.

Кога ходите с удоволствие на работа?

Всеки ден, то иначе за какво изобщо ходиш на работа. Аз не ходя на работа, аз ходя да се забавлявам. В един момент започна да става много приятно, защото започнаха да ми дават и пари за това, което правя така или иначе и бих правил и без пари. За мен винаги е било така.

Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?

Аз не вярвам, че хората са лоялни към компанията. Хората са лоялни към хората, с които работят. И вярвам, че хората остават заради мениджърите си и заради колегите си. Компанията в края на краищата е съвкупност от хора, които имат обща цел и споделят близки ценности. Това е същината. Или си лоялен към целта на организацията, или към ценностите, т.е. начинът, по който го правят, по който постига целите си организацията. Защото понякога може да не ти пука особено много какво иска да направи тази група от хора, но да ти пука как го правят. И тогава си казваш „Абе с тия хора ще отида където и да е“.

Трябва ли да сме приятели с колегите си?

Да, за мен колегите ми са семейство, не са ми просто приятели. Аз живея живота си до голяма степен повече с колегите си отколкото със семейството ми, в такъв смисъл, че просто наистина прекарвам много време с тях. Това не значи, че харесвам и обичам всички от тях. Както нормалните взаимоотношения в едно семейство, и с колегите също имаме спорове, недоразумения. Караме се, сърдим се, но пък знаем защо сме семейство, имаме нещо общо, гледаме и вървим в една посока.

Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?

Ами важна е до толкова, че да ми дава възможност да продължавам да правя това, което ми харесва и да отразява качеството на работата ми. Нито повече, нито по-малко.

През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?

Една от най-важните части от моя професионален живот беше, когато работех за Motorola, което беше 6-годишен период – ужасно дълъг период, но всяка година имах нещо ново да правя. Всяка година ми казваха „ще правиш нещо различно сега“ и аз практически не съм си сменял работното място, но си сменях позицията, беше ми супер интересно и хората, с които работех ме научаваха на ужасно много неща. Но като цяло според мен е добре на 3 години да сменяш това, което правиш. Ако можеш да го правиш в същата организация е много добре. Това е идеалният вариант, защото имаш знания, които са релевантни от една позиция в друга. Хем научаваш много нови неща, хем по-бързо навлизаш в естеството на работа, защото не сменяш среда, обстановка, колеги и т.н. Рядкост са добрите организации, които предлагат тази възможност и между другото много си личи кои са тези организации.

Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?

Всичко се отразява на кариерното развитие. Какво говориш, какво правиш. Това, което пишеш в социалните мрежи е това, което говориш. Дали ще го кажеш пред 1, 5 или 5000 човека – това е какво говориш. Трябва да си готов да поемеш отговорност за това, което казваш. Основният проблем на социалните мрежи е, че нещата стават много бързо и безлично и хората казват неща, които не са обмислили, защото не очакват, че някой ще ги чуе и че ще поемат последствия за думите си. Хората се опияняват, че имат трибуна, но не обмислят какво и кой е отсреща. Когато трибуната е голяма не можеш да оцениш кой е срещу теб.

Кой е най-ценният съвет, който сте получавали във Вашата кариера?

Получавам съвети и уроци всеки ден от всеки човек, с който се срещна. Това за мен е най-ценното – всяка среща и всеки разговор е нещо ново, което съм научил. Това е прекрасното на работата ми – като на едно безкрайно училище съм, но главно в интересните предмети. Всяка минута ми е ценна. През цялото време научавам някакви нови и интересни неща.  И неща, които преди два часа са били верни, може би сега вече не са верни. Или преди 1 година едно нещо е било правилно, след 1 година в друга организация, в друга среда – това вече не е правилно. През цялото време трябва да си нащрек и трябва да учиш, защото нищо не е същото, постоянно се променя. И неща, които изглеждат еднакви всъщност изобщо не са еднакви.

А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?

Прави неща, които те кефят. Няма да съжаляваш никога. Останалото се нарежда.

Автор: Бисер Кунчев

Източник: WorkTalent

Статията е публукувана в категория Blog. Запазете връзката.